Продължение 002

В работата на психолозите  и по принцип на хората, които са от помагащите професии, винаги се налага да работят с естествените защитни механизми на човека. Особено, когато психолога или психотерапевта води разговор или прави динамично интервю, за да се ориентира за несъзнаваните потребности на пациента. Зад тях обикновено стоят екзистенциални страхове и проблеми и естествената съпротива на пациента да работи с тях, защото в повечето случаи борави с тях на полусъзнавано или несъзнавано ниво. За провеждането на ефективното интервю е необходимо психолога да умее да разпознава тези съпротиви и да ги приема не като пречка, а като възможност за по-добро разбиране и партниране на клиента. Целта не е да се премахне съпротивата, а да се работи с нея, да се използва. При разпознаването на защитните механизми е важно да се знае, че те са два вида – повърхности и дълбоки.

Повърхностните защитни механизми се разпознават по белезите на дискомфорт у  клиента. Те могат да се демонстрират на вербално ниво, на невербално ниво, или пък смесено (пренебрежителен жест, изказване, че не желае да говори, отдръпване на стола назад, нотки на раздразнение в гласа, мълчания, говорене покрай темата и т.н.). Понякога белезите на съпротива могат да са едва загатнати (обикновено невербални) и да се пропуснат от интервюиращия, ако той не следи за процеса на напасване  с клиента. След като разпознае повърхностните съпротиви интервюиращият следи дали зад тях не се крият по-дълбоки съпротиви.

Дълбоките защитни механизми се пораждат от основните екзистенциални страхове – страхът от непознатото; страхът да не бъдеш отхвърлен, неразбран; страхът да не загубиш външен контрол (над обкръжението) или вътрешен контрол ("да не полудееш"); страхът от смъртта (да не загубиш смисъла на живота) и др. Психологът може да посрещне повърхностната съпротива (напр. желанието на пациента да отиде да пие вода), но ако след това тя се появи отново, или се  появи някоя друга повърхностна съпротива, това е сигнал, че вероятно зад тях се крие нещо по-дълбоко. Разпознаването на дълбоките съпротиви и работата с тях е предпоставка за успешното протичане на интервюто по-нататък.

Справяне със съпротивите

Съществуват две възможности: да се върви със съпротивата и да се върви срещу съпротивата.

Психологът ползва и двата прийома, като следи за процеса на напасване с клиента.  Понякога се налага да се поставят известни ограничения и тогава директно се атакува съпротивата. В повечето случаи обаче плавното следване на пациента води до разрешаване на съпротивата.

Техники за справяне със съпротивите.

Има три техники за справяне със съпротивата: отговор на съдържателно ниво; отговор на процесно ниво; заобикаляне на съпротивата.

Отговор на съдържателно ниво.

При тази техника психологът отговаря директно на съдържанието на изказването на пациента, т.е. на зададения въпрос. Тази тенденция е съвсем естествена, защото човек, когато смята, че е неразбран, е склонен да отговори така, за да изясни позицията си пред другия. Същевременно психологът трябва да е наясно, че ако мнението му съвпадне с очакванията на пациента, може да бъде харесан, но ако не съвпадне - може да не бъде харесан. Вторият случай крие риска от влизане в безплоден спор с пациента. Недостатъкът на този вид отговори е, че не носят допълнителна информация за състоянието на клиента - т.е. защо той има нуждата да зададе точно такъв  въпрос. Стриктното избягване на отговори на съдържателно ниво обаче (напр. неколкократни "Какво Ви кара да ми зададете този въпрос?) също е недостатък. Понякога то сигнализира за потребност от свръхконтрол от страна на психолога и това може да засили съпротивите на пациента.

Отговор на процесно ниво

Този отговор се отнася до процеса на взаимодействие между клиента и психолога, или с други думи, цели да изясни какво подтиква пациента, клиента да зададе точно този въпрос, т.е. дава допълнителна информация за него. Психологът не отговаря директно на зададения въпрос, а поставя ударение върху това какво става в самото интервю, как върви интервюто, какви чувства поражда, какви мисли и поведения.

Фокусирането върху процеса може да стане по няколко начина:

- коментира се поведението или промяната в поведението на клиента ("Забелязвам, че в последните няколко минути доста се умълчахте"; или "От известно време станахте доста бъбрив и задавате въпрос след въпрос. Чудя се какво доведе до тази промяна.)

- коментира се непосредственото въздействие на поведението на психолога върху клиента ("Мисля забелязвате колко упорито се опитвам да изясня отношенията с майка Ви. Чудя се какво ли си мислите и как възприемате това?)

- коментират се самите чувства ("Изглеждате доста разстроена и тъжна. Какво става?" или "Имам чувството, че станахте напрегната. Изпитвате ли малко яд към мен?")

- задава се въпрос към пациента какво очаква като отговор

Психологът споделя собствени чувства ("Имам чувството, че попаднахме в задънена улица и съм малко объркана. имате ли представа защо стана така?") Посрещането на съпротивите на процесно ниво има няколко предимства: тласка самия пациент към самонаблюдение, самоотчет и размисъл върху казаното; дава повече време на психолога да обмисли и преоцени нещата, като "връща топката" отново към клиента; дава по-добра възможност на психолога да разбере с какви защитни механизми си служи пациента, какъв е стилът му на общуване; вероятността терапевтът да тръгне срещу съпротивата е по-слаба.Този вид отговори имат и недостатък, особено въпросите от типа: "Защо ме питате? (вж. по-горе)

Заобикаляне на съпротивата

Това е третият начин за посрещане на съпротивата. Или с други думи – психологът "игнорира" видимата съпротива и отклонява разговора към друга тема, която не е така емоционално натоварена, с което практически преодолява съпротивата.  Ако техниката е успешна, с лекота ще последва подадената от психолога тема; ако клиентът се върне към първоначалния си въпрос, вероятно ще трябва да се  търси отговор на процесно или на съдържателно ниво; в противен случай  опитът за отклоняване с право може да го възмути.

При работа със съпротивите психологът ползва и трите техники като ги съчетава в зависимост от целите, които си поставя. А те са различни в зависимост от етапа на консултиране, например: омекотяване на съпротивата, за да постигне по-добра връзка с пациента; извличане на повече информация за специфичните защити и стил на общуване на клиента; работа със съпротивите с цел постигане на прозрение (insight) у клиента.

Нагласите, защитите, съпротивите трябва да се щадят и да се приемат. Човекът насреща е важно да се приема такъв какъвто е. Споделянето на психолога е с цел споделяне и самонаблюдение на клиента, и подкрепа.

Без защитни механизми не бихме живяли, не бихме оцеляли, ако се оголим до толкова пред света, че той загуби границите си в нас и ние се изгубим в неговите. Тогава бихме престанали да отричаме съществуването на смъртта и бихме я приели в себе си така, че ще бъдем мъртви.  И няма да усещаме вече нищо, нито, че живеем, нито че се съпротивляваме на живота. В този смисъл, за да сме живи, за да сме здрави, трябва да заобичаме някой, защото обичането е най-добрия защитен механизъм. Обичането на някой друг ни защитава от разрушителния нарцисизъм, защото колкото сме по-самовлюбени, толкова сме по-луди.