Механизмът на преместване се включва от цензурата по посока на две цели: 1).редуциране на  латентния смисъл и заместването му с част от него; и 2). понижаване и омаловажаване на обективно значим елемент или обратното – повишаване  в “ранг”, придаване на обективно непритежаван смисъл. В резултат на този механизъм се постига изместване на акцента, а чрез него най – сигурното изопачаване. Механизмът на сгъстяване е близък до механизмът на преместване и основна негова отговорност е манифестираното съдържание е да придобие формата на “съкратен” и “лаконичен” вариант на “латентната” идея, което сгъстяването реализира чрез редуциране или цялостно изпускане, чрез съчетаване и обединяване на отделно елементи в едно цяло. С помощта на сгъстяването се постига по- голяма интензивност на елементите в сравнение с енергията на латентното съдържание.

            Следващият механизъм, с помощта на който се подсилва изопачаването в съновиденията, Фройд вижда в превръщането на латентните мисли в предимно зрителни образи. За Фройд това са своеобразни регресии във времето на Аз – а, в резултат на които се достига до примитивен нарцисизъм и до халюцинаторни удовлетворявания на желанията. Господство на “езика на зрителните образи” обяснява разширяването на възможностите за разрешаване на конфликтите, за примиряване на противоположностите и за откриване на нови алтернативи. На този фон биха се вписали добре техниките на проекцията и тази на активното въображение, които приложени правилно и на точното място стимулират изтласканото несъзнавано съдържание да излезе.

            В помощ на цензурата и за целите на изопачаването Фройд привлича и “символиката в съновиденията”, взаимствана от философа Шернер и употребявана в смисъл на “заместване, изобразяване, загатване и подмяна”. Фройд определя постоянната връзка между съновния елемент и неговия превод за символна, а самият елемент – символ на несъзнаваната съновна мисъл. Символизацията е пределно специфично изопачаване, тъй като в съновиденията благодарение на нея се разрешава не реалният конфликт, породил емоционалното напрежение, а подобен, представен в символична форма в тях. Поради това символиката е удобна техника за тълкуване, но тя трябва да се прилага предпазливо като предварително е добре да се познават в детайли основните символи в съновиденията според Фройд. Важно е също така да се отбележи, че основаващото се на символи тълкуване не може да се  замени от асоциативната техника или да я замести. Той я допълва и носи полза само в съчетание в нея. В крайна сметка сънят не символизира какво да е, а само определени елементи от латентните мисли. В стремежа си да избегне констатираната съпротива при анализа на възрастни пациенти, Фройд се обръща и привлича за анализ детските съновидения с надеждата, че със своята непосредственост и еднозначност, със своята яснота и краткост те ще помогнат да се разкрият важни закономерности и да се направят “общовалидни изводи” и за възрастните хора. Отделно анализира спомените от детството като източник на съновиденията в последствие и в зряла възраст. След анализа на цялата колекция от детски съновидения Фройд формулира първичната и основната им функция – удовлетворяване на желанията, като латентен мотив на съновиденията са самите желания на децата, а тяхното манифестирано съдържание – халюцинаторно преживяване на желанията. Тази си теза Фройд  разпространява и върху зрелите хора, с което навлиза в областта на психологията на нормата, използвайки обяснителните възможности на механизма на изтласкване, открит при терапия на неврозите, в следствие на което се получава, че хедонистичната функция на съновиденията сякаш е единствената и абсолютна тяхна функция. Фройд намира прилика и сходство между съновиденията и езика на фантазиите – “сънища наяве”, съдържанието на които се диктува от егоистичните стремежи на индивида към успех, доминиране и власт или от неговите еротични въжделения. Абсолютната егоистичност  на  съновиденията  Фройд подчертава с това, че в тях главната роля винаги принадлежи на сънувалия, а не на другите “персонажи”.

            Привлякъл анализа на детската сексуалност като възможно обяснение на съновиденията, Фройд  допуска по – общо и много по – дълбоко заключение, а именно: “несъзнаваното в психичния живот е инфантилното”. С тълкуването на съновиденията по този начин,  Фройд достига до обособяването и разграничаването, макар и все още не напълно определени и точно вербализирани, на два вида несъзнавано – остатъците от деня и несъзнаваните пориви и желания. По – късно ще ги видим като съдържание на “Аз” и “То”.

Фройд е бил озадачен от начина, по който съновиденията боравят с противоречията и противоположностите в латентните мисли. Те, както и алтернативите (“или – или”), изобщо не се представят обективно в съновиденията. Противоречията с лекота се разрешават, а с противоположностите се постъпва по начина, по който се процедираше и със съответствията – сгъстяват се чрез съчетаване, обединяване, приглушаване и се манифестират като “мирно съжителстващи” и дори като единно цяло.

            Една от характерните особености на съновиденията е тяхната “архаичност”, т.е. връщане към предишни периоди от развитието, разравяне и актуализиране на впечатления и преживявания дори от времето на латентния период, като е  използван  езика на образите, емоциите, символите и др. Това  е  съвършено естествен резултат от теоретичната схема на Фройд, според чийто принцип всеки индивид  в онтогенетичното си развитие повтаря в съкратен вариант филогенетичното минало на рода.

            Свободата да преживяваш мислено не състояли се събития, като в игра да разменяш местата на реалното и въображаемото, да не се съобразяваш с времето и пространството, да съществуват единно противоречията и противоположностите, наистина е “безценният  дар” на съновиденията. Единствено най-благодарни можем да бъдем на Зигмунд Фройд, че ни поведе по „кралския път” в тяхното разбиране и тълкуване.

Използвана литература:

Атанасов, Н. (2002). Теории за психичното развитие в психоанализата. С.: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”.

Димитров, И. (2001). Увод в ортодоксалната психоавнализа. С: Просвета.

Фройд, З. (1990). Въведение в психоанализата. С.: Наука и изкуство.

Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. С.: Евразия.

Фройд, З. (1993). Детската душа. С.: Евразия.

** С благодарност към моите първи учители в областта проф. Павел Александров и гл.ас. Людмил Денев