По Нова година най-често се заричаме да отслабнем и да откажем цигарите

  04.01.2012 13:10; Любомира Николаева; 4999; 0;  Рени Велчева Снимка: Пиер Петров

С Рени Велчева, клиниченпсихолог, разговаря Любомира Николаева

- Каква част от хората се провалят в обещанията си "през новата година ще..."?

- Не съм срещала в научната литература точен отговор, но практиката е в подкрепа на разпространеното мнение, че повечето хора се провалят в обещанията пред себе си. Пожелателните мисли в главите ни тези дни не са случайни. Освен на рождени дни правим равносметки и около Коледа и Нова година. Най-често празниците и загубите са отключващи събития, защото са свързани с осмислянето на нашия личен опит, с контактите ни с други значими за нас хора и не на последно място - с отношението ни към нас самите. 

За празниците не само се срещаме с роднини, близки и приятели, но оставаме и насаме със себе си и тогава най-силно ни влияят емоциите, свързани с новото, с надеждата за по-доброто, което предстои, с желанието да превърнем мечтите си в реалност. При трудности и загуба също анализираме опита си, търсим решение как да продължим. Интуитивно или не, знаем, че трябва да направим нещо и често си го формулираме като обещание.

- Кои са най-масовите?

- Най-често може да се чуе "през новата година ще отслабна", "ще откажа цигарите", "вече няма да пия толкова много алкохол", "ще намирам повече време за детето", "ще съм по-любвеобилен към партньора си". Списъкът може да стане много дълъг, но дори и да е ограничен, това невинаги го прави по-изпълним. Успяват тези, които независимо от повода са осъзнали необходимостта от усъвършенстване. Ако поне малко сме недоволни от себе си, това вече е и първата крачка към готовността ни за промяна.

- Как изглежда това в реалния живот?

- Ако сме достатъчно чувствителни да забележим подобна трансформация, ще видим неизброими примери за личности, които са променяли себе си или обществото - от духовните водачи като Ганди, който казва "бъди промяната, която искаш да видиш в света" до например съседа, който е отказал цигарите, или колегата, който е отслабнал с 20 кг и живее здравословно.

Или пък познат, който е преодолял зависимостта си от хазарт или алкохол, наркотици. Понякога неочакван стимул да се променим може да е привидно с нищо несвързан с нас всекидневен подвиг на реален човек. Като отдадеността на 92-годишния свещеник Атанас Аролски от село Хвойна, който ходи пеш, за да служи в още 3 селища.

- А защо така често се отказваме от намеренията да станем идеалният Аз?

- Провалът или успехът в изпълнението на дадени обещания пред нас самите много често се свързва с това какво ни мотивира. И как сме взели решение за промяна на навиците или отношенията ни. Хората всъщност не си обещават, а решават, и то така, че да предприемат действия за постигането на крайната желана цел. Тогава решението не остава в сферата на задълженията като нещо досадно и наложително, а има ролята на нещото, което е силно желано от нас самите.

- С какви методи човек може да си помогне, за да спази добрите си намерения?

- Като начало, като осъзнае необходимостта от това да направи нещо полезно, конструктивно и добро за отношенията си със себе си, значимите други и света. Това не е лесно, разбира се. Всичко започва от вътрешната убеденост, че въпреки трудностите ще се справи. Когато човек взема решение за промяна, той не се чувства удовлетворен от себе си или отношенията му с важните за него хора. 

Подобен дискомфорт може да задвижи мисли, емоции и поведение, които да станат мотиви за промяна. В този процес ключово е разбирането, че трябва да се откажем от дадени неща, да избягаме от тях, като се задвижим към новото, желано състояние. Понякога за този обрат човек може да се нуждае и от подкрепата на психолог или психотерапевт. 

Във всички случаи помага и съпричастност на приятел. Защото не е лесно да поддържаш сам с търпение, воля, постоянство и вяра решимостта си да станеш човекът, когото искаш да бъдеш. Подкрепа може да се черпи и от вдъхновяващ пример на хора в подобно положение.

Обикновено с приоритет се вглеждаме в личности, които са изразители на някакви наши идеали, на силно значими цели. Например учителката от гимназията, която ме вдъхновява да уча повече. Или пък постижения на успели спортисти. Или героизмът на човек, който се е преборил с рака. Примерите са край нас, стига да искаме да ги видим.

- Облозите и залозите, свързани с реални материални загуби, имат ли дисциплиниращ ефект?

- В процеса на промяна често ги сключваме със себе си или с други хора, защото интуитивно чувстваме външната им мотивираща сила. Но именно защото са външни, те невинаги имат желания дисциплиниращ ефект. Важно в случая е мотивацията да е вътрешна, да сме убедени в онези ползи за нас и нашите близки, които имат не само материално измерение.

Всъщност тези облози и залози са характерни за фазата на "пазарене", която е една от 5-те фази на скръбта, които Елизабет Кюблер-Рос описва в специализираната литература. На практика там става дума за петте фази на поведение при научаване на покъртителни новини.

- Кои са те и защо ги привнасяте към намерението да станем “нов човек”?

- Моделът, който Кюблер-Рос създава, се прилага не само при хора, научили за неприятни неща, но и при всяко сътресение и промяна.

В началото реагираме с отрицание - не е възможно, грешка е, няма как това лошо нещо да се е случило на мен. После идва гневът. Третата фаза е едно своеобразно вътрешно пазарене - човек обещава нещо, в името на което надвисналата заплаха да се размине. Четвъртата фаза е депресията, която ни обзема на фона на фактите. И най-накрая идва приемането на случилото се.

Всъщност скръбта е сложен, многоизмерен и индивидуален процес. Тези етапи са само основните моменти, през които преминаваме, преди истинската тъга и справянето с проблема да започнат. Когато става дума за промяна, ние всъщност скърбим по статуквото, което не изисква усилията и мъките, на които се подлагаме в името на усъвършенстването.

- Нито едно от тези състояния не изглежда приятно, какво ще окуражи човека да се усъвършенства?

- Много важно е празнуването на дори дребни победи, отбелязването на успехите ни като личности или екип. Това ни помага да се движим към целта и да се чувстваме по-ангажирани. Когато отчитаме своите малки постижения по пътя към голямата цел, едновременно с това планираме следващите стъпки. Формулирането направо на смазващо трудна и голяма цел може да има обратен ефект.

- Универсално ли е правилото, че тоягата "работи"повече от моркова?

- Правилото за тоягата и моркова е популярен образ на правилото за наградите и наказанията. То е ефективно в сферата на мотивацията. По отношение на осъществяването на взети решения мотивиращи могат да бъдат както наградите, така и наказанията. Важно е да "държим в ума си" онази значима за нас или други важни за нас хора награда, която да ни вдъхнови и да ни напомня, че по този начин избягваме по-голямавреда. Например ако сме взели решение да откажем цигарите и твърдо вървим по пътя на осъществяването на тази промяна, то ние сме осъзнали ползите от загубата на това поведение. Дори материалното измерение може да е мотив - например да изчислим средната сума, която даваме за цигари, в какво по-конструктивно нещо можем да инвестираме. Моделът може да се приложи и за други неща.

- Стратегията да развиваме силните си страни по-печеливша ли е от усилията да се борим с осъзнатите си недостатъци?

- Развитието на личност, група или организация не протича гладко и безпроблемно като права линия. И това е съвсем естествено, понеже нямаше да имаме процес на усъвършенстване в рамките на живота си. Редуват се кризи и преходни периоди. Силните ни страни, както и осъзнатите ни недостатъци са двете лица на една монета - те са част от нас самите, включително и онези слабости и положителни качества, които не осъзнаваме и не забелязваме. Без тях не бихме могли да се развиваме като личности. Затова е трудно да се каже категорично дали е по-печеливша стратегията да развиваме силните си страни, вместо да се борим с недостатъците. При промяна винаги тръгваме от признанието за силните и слабите ни страни и използваме потенциала на силните, за да преодолеем недостатъците.

- Ставаме ли по-успешни с увеличаване на целите, които си поставяме?

- Не количеството, а качеството им по отношение на реалистичност и осъществимост са важни за успеха. Само ако сме достатъчно последователни и постоянни, осъществяваме преминаването на тези фази на промяна и трансформация и можем да очакваме успех. Важна роля може да има подкрепата от психолози и психотерапевти. Но и човек трябва да е достатъчно мотивиран да постигне желаната цел.

- Кое е по-важното - да се опре на психолог или да се нахъса вътрешно?

-Според популярен в гилдията ни виц отговорът на въпроса колко психолози са нужни за завиването на една крушка е: "Зависи колко е мотивирана крушката."

- Колко волево наложени ограничения може да понесе човек едновременно?

- Зависи от индивидуалните различия. Въпросът е да не насочи енергията си да измисля извинения, че не следва трудния път, или пък да си намира алиби като "жертва на обстоятелствата". Важно е да бъде активен в осъществяването на целите си да живее по-добре и да се усъвършенства.

ВИЗИТКА 

Рени Велчева е клиничен психолог и организационен консултант.Член е на управителния съвет на Дружеството на психолозите в България и председател на младежката му секция.
Научните й интереси са в областта на психотерапията и модерната в момента област организационно развитие и промяна.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1171944