Когато лятото, точно преди есента, се подготвя за заслужена почивка от себе си, в разцвета на силите си, в най- голямата си пъстрота и осмисленост, като че ли му се случват най-най- хубавите неща – да се превърне в господар на себе си, оттегляйки се в ранната си есен. Този период от сезона, както се пее в една известна българска песен – „Отива си лятото – идва есента”, силно ми напомни за чудесната книга на Даниел Левинсън  /Daniel Levinson/  „Сезоните в живота на мъжа”, която е в съавторство с Дароу /Darrow/,  Клейн /Klein/ и Маккий /McKee/ /1978/ . В книгата си Левинсън и всички останали автори представят концепцията си за жизнения цикъл като цяло и на тази основа разгръщат една подробна картина за развитието на мъжа през ранната и средна възрастност. Книгата „Сезоните в живота на мъжа” предизвиква революция в психологията на развитието подобно на Ерик Ериксън преди 20 години в миналия век. Но докато последният съсредоточава вниманието си върху юношеството и кризата на идентичността, Левинсън акцентира върху прехода в средата на живота - 40-45 години, защото там става процеса на индивидуация - ставане на самия себе си, пълно самопостигане. В този момент човек свързва своята ранна възрастност със средната и по-късната. Преобразува истините за себе си и своята младежка мечта – „лятото на живота” си.

Всъщност времето, сезоните в смисъла им на обхват на човешкия живот – жизнен обхват /life span/, жизнен ход, представляват широката рамка на концепцията за човешкия жизнен цикъл и за развитието на възрастния. Макар и така наречената „дълбинна психология”, основана от З.Фройд да се свързва с тези понятия и да се доразвива във времето от К. Г. Юнг, Е. Ериксън, О. Ранк, А. Адлер, В. Райх и др., в литературата по психология, биология и социални науки не се съдържа готова концепция за жизнен цикъл и неговите компоненти.  В хода на изследването си Левинсън и неговите колеги постепенно систематизират знанията си за жизнен цикъл на човека и достигат до своя собствена концепция. Тяхната гледна точка произхожда от метафоричното им усещане за това какво представлява човешкия жизнен цикъл, тъй като методът на Левинсън включва интензивни интервюта, анализ на биографии на известни личности, проективни техники, анализ на литературни произведения, на митологически източници, всичко описващо историята на ставането на духа – като преплитане на колективно и индивидуално. В този смисъл подходът на Левинсън е множествен и цялостен по своята структура, в която са преплетени множество ключови понятия. Левинсън използва понятието “жизнен цикъл”, при който често срещани синоними са  „жизнен обхват” /life span/ и „жизнен ход”. Според него “жизнения обхват” определя периода между раждането и смъртта, но не се уточнява с какво е запълнен този интервал. В „жизнения ход” се акцентира на съдържателната страна, тъй като той се отнася към потока на индивидуалния живот във времето – структуриране на специфични събития, постижения,неуспехи и т.н., които имат веществена стойност в живота. По-отчетливо значение за хората, обаче, има понятието „жизнен цикъл”, защото то генерира в себе си няколко идеи.

Първо идеята за процес или пътуване от една начална точка /раждането/ до една крайна /смъртта/, който следва една основна фундаментална форма. Като цяло човешкият жизнен цикъл се разглежда като пътуване от раждането до старостта и смъртта като множество влияния оформят съдържанието на пътуването. Те могат да доведат до някои отклонения, могат да го ускорят или забавят, в крайни случаи могат да спрат процеса на развитие напълно. Важното е, че докато пътуването продължава, то следва някаква основна  последователност.

Второ идеята за сезони - серия от периоди или стадии в самия жизнен цикъл. Съществуват  качествено различни сезони, всеки от които има отчетлива характеристика. Всеки сезон има е различен, макар и да има сходства с предходни или следващи, защото има свое време и форма. Има много сезони на годината, сезони м модата, любовта, политиката, болестите, творчеството. В този смисъл не е случайна метафората между сезоните на годината и сезоните на човешкия жизнен цикъл, който добива форма чрез сезона като относително стабилен компонент от общия цикъл. Всеки сезон в свързаността си с другите е и променлив поради изискването на прехода при преминаването от един сезон към друг. Така че, нито един сезон не е по-важен от другия, всеки от тях има свое необходимо място и допринася за характеристиката на цялото. Всеки сезон е органична част от общия цикъл, свързва минало и бъдеще и ги съдържа в себе си, поради което цялото не може да се редуцира до частите.

В рамките на теорията за психосоциалното развитие на възрастния мъж Левинсън разглежда развитието като резултат от интеракцията между биологични, психични и социални процеси в хода на жизнения цикъл. Основното понятие, с което се опеределя съотношението между тези фактори е индивидуална жизнена структура -  ИЖС – Аз - роли, вярвания, първи капитални аспирации: “да знам към какво да се идентифицирам”, позитивно отношение към себе си. Обикновено във всяка жизнена структура най-важни са професията и семейството.

Животът представлява еволюция на ИЖС, която преминава през стадии от стабилни и преходни периоди. Ето защо Левинсън има комплексен подход към жизнения цикъл и говори за ери на ИЖС. В случая преходът в средата на живота – основните задачи и стратегии за справяне с процеса на индивидуация на ИЖС са от особено значение. За по-голяма яснота е важно да се пояснят 3-те компонента на ИЖС:

1. Същност на мъжкия социално-културен свят - класа, религия, народност, раса, политическа система, структура на семейството и професиите, определени исторически, икономически и политически събития. За всяко поколение този свят е различен;

       2. Участие на мъжа в този свят, разгръщащите се последователно отношения, жизнени цели, различни роли;

       3. Аспекти на неговия Аз, изразени и преживени в различни компоненти на живота му, които водят до изграждане ценността на личността, нейните планове, програми. Тук Левинсън включва и мечтите и илюзиите.

       Левинсън разглежда трите аспекта на ИЖС като равностойни. ИЖС не остава статична и не се променя случайно - преминава през поредица от стабилни и преходни периоди. Стабилните периоди са 6 - 8 г., а преходните- 4 - 5 г. Стабилните и преходните периоди имат свои основни и специфични, но и периферни задачи, в зависимост от времето и мястото на жизнения цикъл.

Основна задача на стабилните периоди е да се направят всички решаващи избори, мъжът да се стреми да достигне определени цели и ценности вътре в тази структура. Всеки стабилен период  има определена задача, в която се отразяват изискванията на времето на жизнения цикъл. Основна задача на преходния период е да се приключи със съществуващата структура и да се работи за инициирането на нова. Това изисква от мъжа да преоцени съществуващата ИЖС и да проучи различните възможности за промяна в света и в себе си, за да пристъпи към нови решаващи избори.

 Въпреки че Левинсън признава съществуването на широки групови и индивидуални различия в спецификата на жизнения цикъл, асинхронността между биологично, психично и социално разписание, той и неговите сътрудници търсят относително универсалните, генотипни, свързани с възрастта, периоди в развитието. Акцентът е върху търсенето на общото, но в рамките на всеки стадий се обръща внимание и на индивидуалните особености.

       Съгласно данните живота на възрастния започва с прехода към ранната възрастност:

       1. 17-22 г .- кризата на ранната възрастност, тук юношата се прощава с детството и се опитва да направи някакви стъпки по пътя към реалното самоопределение;

       2. Навлизане в света на възрастните и изграждане на първа стабилна ИЖС - 22-28 г. -мъжът преживява своите първи, твърди, професионални избори, отношение към любов, брак приятели, начин на живот. Задачите тук са - любов, работа, оформяне на мечтата, ролята на ментора;

       3. Преходът на 30-те години -28-33г. - Мъжът преценява и коригира своите жизнени избори;

       4. Втора стабилна ИЖС - Улягане - 33-40г. - мъжът уляга, устройва се стабилно на мястото си, създава си положение в обществото, в което участвува, придобива значимост, става старши, старае се да напредва, придобива авторитет и увереност в проявите си, става по-отговорен. Тук има две фази:

                   4.1.   ранно улягане - мъжът създава своя стълба, предприятието;

                   4.2.  става господар на себе си.

       5. Преход в средата на живота – 40 - 45 г. - криза в средата на живота: мъжът се пита какво е направил досега, какви са ценностите след реализацията на предприятието и ставането господар на себе си. Пита се какво е дал на другите и какво е получил, какво е дал на себе си - това е момента на индивидуация - пълна преоценка и разочарование, ако човек е жертвал мечтата си или не я е включил в предприятието, не се е съобразил с нея и е функционирал само по посока на социалните си роли - трупал е само социални завоевания. Някои мъже преминават през този период, извършвайки съществена преоценка на живота си, разделят се с ценности, които са се оказали несъществени, с илюзиите си за себе си и света, което им помага да се възродят отново. Но преобразуването на илюзиите не означава пълно изгубване, защото това би означавало циничност, отчужденост и липса на вътрешна вяра.

От 17 – 22 г.- в младостта става прехода от множество Аз-образи към консолидиране на един Аз, цялостен и устремен към нова форма на съществуване - зрелостта, която е винаги вдъхновяваща, защото човек си представя независим свободен живот, без опека, без нормативни роли осъществявани по принуда. През първия преход 17-22 г. - става изработване на представата за идентичността в зрелостта.

       Между 22 – 30 г.- изработване на стабилна ИЖС, едно закотвяне. За да стане това е необходимо решението на 4 задачи:

       1. Формиране на младежката мечта;

       2. Формиране на менторна връзка;

       3. Любимата жена;

       4. Формиране на професия.

Процесът на развитие е силно повлиян от различни социалните фактори и от жизнените планове, цели програми, които Аз-а си изгражда. Левинсън говори и за друг фактор - мечтата, описана в литературата и пренебрегвана в научните изследвания. Мечтата е по-оформена от фантазията. Тя поражда вълнение жизненост, ентусиазъм в живота на младия човек. Обикновено той има представа за себе си в света на възрастните, има мечта за вида живот, който ще води като зрял преуспяващ ценен възрастен, господар на себе си. Каквато и да е мечтата му, той има за задача да й даде ясно определение и да намери начини да я изживее. Има голямо значение дали първата ИЖС е в съответствие или вдъхновена от мечтата или й противостои. Ако мечтата е откъсната от жизнените планове, тя просто може да умре, а заедно с нея и чувството за жизненост и смисъл. Човек може да бъде тласнат от живота в най-различни посоки, но този, който изоставя мечтата си в 20-те години рано или късно се налага да се справя с последствията от това. Според Левинсън този, който изгражда ИЖС около света и своята мечта има по-голям шанс за лична удовлетвореност.

       Навлизайки в света на възрастните младият мъж има нужда да направи две неща, за да изгради нови и значими връзки: да скъса с авторитетната фигура на бащата и да преодолее емоционалната си зависимост от майката. Много е важно формирането на менторска връзка. Менторът е нещо средно между родител и приятел, учител и водач, съветник. Чрез тази връзка младият човек придобива по-голям авторитет и чувство за равностоен партньор. Тази връзка е необходима, за да не се изживее болезнено скъсването с бащата. Основна функция на ментора е да подкрепя мечтата на младия мъж, че ще постигне равностойно място в света на големите мъже и да създаде удовлетворяваща ИЖС. Според Левинсън тази връзка продължава 2-3 г. , най-много 10 г. , и завършва с конфликт или лоши чувства, но това не е правило. Ако в този момент и двете страни запазят чувството си за дистанция и развиват способността си за равностойно партньорство лошите чувства могат да бъдат избегнати.

       Любимата жена е тази, която трябва да подкрепи младия мъж, за да повярва той, че е нещо повече от това, което е. Измествайки фигурата на майката, тя трябва да бъде като добрата майка, да е снизходителна, да вярва, да не е много взискателна към резултатите. Но ако тя прави само това, създава потенциален проблем и за себе си и за него, защото през кризата в средата на живота, мъжът прави равносметка на постиженията си. Той се пита “Това ли е моята жена? Това ли исках от нея - да бъде майка и слугиня?” Мъжът не забелязва кога жената е тъжна,  не забелязва в мимиката и изражението й нейното страдание. Това създава проблеми в междуличностните отношения.

Следва продължение 002

* Целият текст на тази тема е публикуван в списание за популярна психология "Инсайт" - бр. 09-10, 2006 г.

изтегли тук от нета? Бих дал задълбочен коментар, само при по обстойно запознаване с изложеното. Забелязвам много интересни мнения, за което благодаря за този пост.
Лек ден!

Здравей, tedimov,
Отговарям ти с малко закъснение, поради което моля за извинение :-) Сигурно си прочел и двете части на темата - съответно №1 и №2. Ако нещо те интересува, питай спокойно или коментирай. Ще се постарая да ти отговоря. Написанато от мен е на разположение тук и както съм отбелязала и в списание "Инсайт". Това са двете части на целия текст, така както са публикувани и в списанието. Ако те интересува допълнителна литература, мога да ти препоръчам и то от извора, както се казва. Благодаря ти за интереса.
Приятни есенни дни ;-)
Рени