Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ручка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка- зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!

:-)) Честито и от мен!

Не знам дали е твое лично творчество, но наистина е написано страхотно, с много хумор и забавлява :)