Щастието е парфюм, с който не можеш да полееш другите, без да напръскаш и себе си.
От Велизарката :-)

Здравейте.
Видях някои ваши мнения по отношение на мен, /писани в коментарите на блога на Сънфлауър по темата за "УВАЖЕНИЕТО" в самото начало на този месец/. http://sunflower.blog.bg/viewpost.php?id=128529

Бих искал да запитам дали наистина ви беше интересно и дали бихте проверили сама какво е било написано, какво е "прочела" Сънфлауър, какво е достигнало до нея... и дали вие самата сте "улучили" в допусканията си относно мен? Поне от любопиство, ей така - като човек занимаващ се с тези "науки за вътрешния свят" на хората, за които сте писали в профила си.
Ако поне едно от тия неща ви заинтересува, то можете да надникнете в izvorite.com и да проследите темата на духовните учители и семействата - по този линк ... http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1788.0
от който всъщност можете сама да проследите поне част от събитията, за които става въпрос.
Според мен, ако в дебрите на психонауките сте понавлязла по-навътре, можете достатъчно да си съставите сама за вас портрет на пишещите.
Поне досега, по отношение на мен направихте погрешни допускания. Разбираеми, но погрешни. Пиша всичко това с усмивка...
Успех от мен!

психологията е рамката, в която се допуска развитието на определени феномени и се представят техните модели, то психиката е извън тази рамка...

Усмивки и поздрави! :)

Разбира се че психиката е извън "рамката" на което и да е традиционно разбиране.
... за психонауките съм писал в горния сайт, в продължение на почти две години. Ника ми е "рамус".
Писал съм достатъчно и изчерпателно за ограничението и за погрешната посока в цялост на парадигмата в психонауките. Като не съм пропуснал и недооценил големия експериментален и фактологичен материал, от който аз самия се възползвам повече от 20 години. Но не и от теоретичните постановки, които в хода на собствената ми практика на самопознаващ, отпаднаха в по-голямата си част.
И е толкова характерно за "психолози и психоаналитици" явлението да повтарят и да презатвърждават наново и наново ролята и теоретичните постановки на г-н ФРОЙД, само защото това се учи и повтаря вече повече от век.
И не само на Фройд, образователния принцип на възприемане на нова информация прави хоризонта на това направление в познанието предварително "затворено" в доста тесни рамки. И това се вижда лесно. И се тъпче все в тези рамки, при положение, че се виждат ограничителните моменти от повечето сериозни изследователи.
Аз самия реализирах за себе си един качествено различен подход, по-голямата част от резултата от този подход съм описал в постовете си във форума на ИЗВОРИТЕ.КОМ.
Обаче ми направи впечатление, че в хода на наблюденията и опита ми, статистически се оформи обобщението, че с психонауките се мотивират и решават да се занимават главно хора, които сами са преживели силни вътрешни сътресения в ранните си възрасти. И това се социализира в смисъл, че те първо се подтикват за да намерят в психознанието главно своите си отговори - като начин за спасение, и се добавя и социалния момент - "да помагам на хората в това". Обвързването на психонауките с практика по "лечение" и търсене на патологията, без да се задълбае в същностните положения на едно качествено разлино ниво на разглеждане, е част от цялото ограничение...
Всъщност пиша всичко това, опитвайки се да изведа защо и как лесно се греши, в допусканията за поведението и мотивите, особено като се гледат "ограничено" и на "части" - имам предвид себе си.
И също така - обръщам се към "психолозите" в нет-пространството :
В блоговете се вижда много материал за вътрешния свят на авторите - на всяко написано нещо "автора пише себе си", дори и когато систематично и внимателни или несъзнателно се опитва да се прикрие. Но онова, което най-много ми прави впечатление, е тоталността на явлението "психози и неврози". И е крайно време да се "види" вече че заучените традиционни подходи, дори и към лечението, нито са дали, нито ще дадат един траен "резултат", докато не се разбере ролята на самия човек - за себе си - отговорността, смисъла и собственото си самостоятелно участие върху ЖИВОТА СИ...
Въпроса е, че и самите "терапевти" го нямат това...
-----------------------
успех!

Уважаеми, Анонимен, "Рамус", моите почитания към Вас, но няма, или простете, поне аз не знам да съществуват цитирам: "Психонауки". Има една сравнително млада и обособила се като самостоятелна наука през 1879 г. ПСИХОЛОГИЯ, която търпи развитие като другите си посестрими науки - независимо колко млади или стари са те. Така че, нека да сме точни в понятията и тяхното значение и смисъл. За Вашите интереси мога да кажа само, че са отявлено в психонауките, незнам до колко са в самата наука психология. Ето по това определено се различаваме. Знам, че няма перфектна наука..., но за да си позволи някой да критикува нещо и именно наука, то трябва първо добре да я познава като от теоретична, така и от експериментална гледна точка. Отне ми време да разгледам Вашите обширни писания за психонауките във форума на ИЗВОРИТЕ.КОМ. Честно да си призная, не бих влизала в полемики по отношение на написаното от Вас. Това е Вашето мнение за психонауките, които според мен не съществуват, и като такова Вие сте си свободен да го представяте.
Всеки случай аз не мога да се съглася, че психолог и психотерапевт, който може да бъде и психоаналитик - са едно и също. Считам, че най-малко професионалната ми квалификация не би го допуснала. Има разлика от това да си психолог и психотерапевт, а за психиатър - да не говорим. Потърсете информация за това и ще разберете. Не ми е ясно само едно - Вие за психотерапевт ли се смятате и ако сте такъв - какъв точно психотерапевт сте? Имате ли диплома за това от официално призната психотерапевтична школа на Европейско или Световно ниво? Ако я имехте, въсщност, едва ли бихте си и помислили да пишете точно по този начин без да знаете разликата между психози и неврози...
Относно тезата Ви, за това, че написаното от всеки човек представя него самия, бих се съгласила. Това е само една част, която може да ни покаже много неща за психичния живот на човека, но уви, не всичко, съвсем не всичко.
По отношение на написаното от мен в Блога на sunflower, бих написала същото и сега, по простата причина, че там предлагах своите хипотези относно нейната интерпретация на ситуацията. Оттам нататък не мисля, че е моя работа да влизам като някакъв арбитър или нещо друго във вашите отношения. Те са си ваши.
Бъдете щастлив.