На праволюбие мене кой научи? Лъжци, ласкатели и ловки лицемери, и двуезични, клюкари, фантазьори, фразьори, словохвалци, гизди, усуквачи. Чрез тях от дън душа намразих лъжата, дори и когато е най-безвредна – далеч от нея да страня дорде живея. На милост мене кой ме научи? – Острите съдии, жестоки присмехулници и зли езици, тираните на мисълта и бесни партизани. А кой ме на любов научи? – Злобни хора, завистници и егоисти, мизантропи, и душегубци и мъчители на хора. И на животни живодерци и бездушни жени. Кой ме научи да мълча? Бъбрици. На вярност кой научи мен? – Изменниците. На твърд характер? – Вятърничавите хора. Учители, благодаря ви! Това,
което платих на вас, не ми се вижда скъпо.
 Фридрих Паулсен

"диалектика"... даже не съм сигурен за кавичките... :))))

@ comfy, реалността прави поезията "прозаична", защото по природа тя си е "утопична". :-))))) Кара ни да се размечтаем или да се замислим, когато реалността е свързана с бъдещето, с веччността.

the Flower of Passion

@amrak, мммм, дааа, чудесно цвете на страстта...;-)))