Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2007 13:51 - Тълкуване на сънищата според Зигмунд Фройд в контекста на психоаналитичната практика* - 001
Автор: renivelcheva Категория: Технологии   
Прочетен: 11505 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.09.2007 14:24


Широката публика винаги се е мъчила да “тълкува” сънищата водена от предположението, че съновидението има определен смисъл, който е скрит или заменен с друго значение и когато то бъде разкрито, съновидението ще бъде разбрано. За целта тя е използвала два основни метода. Първият от тях разглежда съдържанието на съновидението като нещо цяло и се старае да го замени с друго – понятно и аналогично съдържание. Това е символното тълкуване на сънищата. Разбира се то търпи крушение от самото начало при сънища, които ни се струват не само неразбрани, но объркани и хаотични. Този лаически метод е свързан с възгледът, че съновидението се интересува предимно от нашето бъдеще, което може предварително да се види, е остатък от пророческата роля, приписвана на сънищата в миналото. По-късно това става мотив, предизвикващ символичното тълкуване да изложи открития смисъл  в бъдещето. На това тълкуване се противопоставя друг метод. То може да бъде наречен “разшифроване”, тъй като разглежда съновидението като един вид условен шифър, при който всеки знак може да бъде заменен с друг, имащ общоизвестно значение и смисъл, благодарение на предварително съставен ключ. Очевидно за създаването на този метод са послужили несвързаните и кратки сънища. Подходящо пособие за работа с този метод са така наречените “Съновници”, които аз горещо НЕ ви препоръчвам по обясними причини. За научното разглеждане на темата непригодността на тези два “популярни” метода за тълкуване на сънищата е неочевидна, направо очевадна. В този смисъл известният психоаналитик Зигмунд Фройд е сметнал за свой дълг да декларира, че съновидението наистина има значение и действително е възможен научен метод за неговото тълкуване. Той стига до това заключение след дългогодишно изучаване на някои психопатологични явления, истерични фобии, натрапчиви мисли и т.н. с терапевтична цел. По време на психоаналитичните си занимания Фройд се натъква на тълкуване на сънищата при пациенти, които е карал да му разказват всичките си мисли и чувства във връзка с определени въпроси. По този начин им показва, че съновидението може да бъде включено в психологическата верига, която от дадена патологична идея се простира в дълбините на спомените и той да се разглежда като симптом, към който се  прилага метод на тълкуване. Целият този процес на изучаване и тълкуване на съновидения на свои пациенти и на спомените им за техните детски години, Фройд започва през 1895 г., за да ги превърне по-нататък в привилегирована зона на своята теория за несъзнаваното и да обозначи този метод като “via regia” – “кралски път” в познанието на несъзнавания психичен живот на човека. В резултат на тълкуването на съновиденията Фройд достига до решаващи за своята теория заключения като например ревизирането на представата си за епизоди на сексуално насилие през периода на детството, изградена с метода на свободните асоциации, които започва да разглежда като фантазми и блянове на своите пациенти. И така през 1900 г. става факт книгата “Тълкуване на сънищата”, смятана за най-любимата на самия Фройд книга, а за специалистите – най-значима и едновременно с това спорна след “Въведение в психоанализата” и други негови произведения.

            Още в самото начало на своя труд Фройд изтъква, че изучаването на сънищата не само е най-добрата подготовка за разбирането на неврозите, но и самите сънища са невротични симптоми, имащи неоценимото предимство да се срещат при здравите хора. Това е така, защото съществува неразривна връзка между съня и спането. За Фройд угасването на интереса на индивида към света и оттеглянето му в състояние, наподобяващо положението на плода в майчината утроба (свит на кълбо, на топло, тъмно и тихо), се определя като спане, а психичния живот по време на това състояние се нарича съновидение (сън). В такъв случай е логично да се запитаме каква е функцията на съня по отношение на спането, защото в повечето случаи се счита, че той му пречи, прави го непълноценно. Отговорът на Фройд е, че сънят не е смутител на спането, а негов пазител, отстраняващ смущаващите го дразнители. На нас ни се струва, че сме щели да спим по-добре, ако не е бил сънят, ала това е заблуждение; в действителност без него изобщо нямаше да спим. Негова заслуга е също, че се явява като реакция на психичния дразнител със задачата да го отстрани, за да може спането да продължи. Следователно сънят възниква от две конкуриращи се тенденции – едната желанието за спане, оставаща постоянна, а другата се стреми да задоволи някакъв психичен дразнител като доказателство, че сънят е смислен психичен акт с две основни характеристики – осъществяване на желание и халюцинаторното му изживяване. За да достигне до тези заключения Фройд се съсредоточава не върху външния, повърхностен слой на съновиденията, а върху тяхното вътрешно съдържание, което може да бъде дешифрирано едва след тълкуване. Нещо повече, за него съновиденията са само “параван и фасада”, зад които се крият “латентните” идеи , а отвъд тях лежат влеченията, които хората са изпитвали, но които те не са могли да реализират в съзнателното си поведение и не са искали да признаят поради това, че са ги намирали за отблъскващи и аморални. Бидейки изтласкани, подобни неприемливи за реалността и социалните норми (“Свръх – Аз – а”), импулси и желания, се съхраняват в системата на несъзнаваното от където, макар и несъзнавани, те продължават да се стремят да проникват в съзнанието и да влияят върху поведението. Препятствани или лишени от тази възможност, те предизвикват емоционално напрежение, което може да се редуцира и прояви във вид на съновидения, невротични безпокойства, страхове и тревоги. В този смисъл съновиденията са своеобразни външни “проекции” на неудовлетворени желания.

            В огромното разнообразие от мистични и фантастични проявления на психичната активност Фройд търси сходства и различия. Констатира, че преживяванията по време на сън са неструктурирани, дезорганизирани, хаотични и странни. Това са несвързани помежду си картини, по-често безсмислени и предимно представени във визуална, зрителна форма. Независимо от това, в момента на съновиденията, преживяванията се възприемат от нас самите като едно смислено цяло. Това, което се явява в съновиденията най-често с помощта на зрителни образи, Фройд нарича “манифестирано съдържание”, а онова,  до което може да се достигне след психоанализ или  тълкуване, той обозначава като “латентно съдържание” или “латентни мисли”. Връзката между тях не е непосредствена или праволинейна, а изключително сложна, многозначна, и нееквивалентна. Съновиденията са своеобразен начин на психично отреагиране на несъзнаваните и нереализирани в поведението на индивида мотиви, т.е. съновиденията играят ролята на частичен “катарзис” в условията на отслабване на контрола от страна на съзнанието и цензурата, на намалено противодействие от страна на външни фактори. Изтласкването като основна причина за тяхното забравяне не се споделя. Ако това е правдоподобно за животните и за децата, то картината при възрастните е далеч по-сложна, заради интернализиранинте им вътрешни социални и културни норми. Поради тази причина една от първите процедури по тълкуването на съня, с която въвеждаме тълкувания в специфичната психологическа ситуациа на тълкуване е разширяването на “манифестираното съдържание” чрез повторение на съновидението. В по-малката си част съновиденията възпроизвеждат преживявания и впечатления от деня преди сънуването, докато в преобладаващата  си  част  те  нямат  нищо  общо  със  случилото се  през  деня.

И точно заради това се интересуваме от близките до сънуването събития – реални, актуални или очаквани такива. Освен връзката с “остатъците от деня” съновиденията демонстрират и връзка с афективно наситени мисли и интереси, наречени “комплекси”, чието въздействие в момента е неизвестно, т.е. несъзнавано. Нещо повече, тези “комплески” са предимно от либидно (сексуално) естество и са универсални според Фройд за всички хора поради тяхната филогенетична обусловеност. От тук следва и универсалността на символите, образите и посланията на съновиденията. Почти същата универсалност наблюдаваме и при чувствата, емоциите, с които се е събудил тълкувания. Важно е да попитаме за тях самият сънувал, както и какво означава според него сънят му т.е. да представи негова хипотеза. Много често обаче тълкуването на съновиденията се сблъсква със съпротивата на пациентите, намираща израз в критични съображения, уговорки и паузи, в самокритика от тяхна страна в разговора им с психоаналитика (тълкуващия). Поради тази специфика Фройд е подчертавал значението на следните правила: да се  споделя с психоаналитика (тълкуващия) всеки стремеж и блян, всяка мисъл и фантазия, всяко впечатление и чувство, когато срещу тях възникне едно от възраженията: “че е нелепо, маловажно, няма връзка с въпроса или е неудобно, срамно за споделяне, засягащо трети лица, които нямат връзка”. Това е така нареченото правило – инструкция, което се дава на тълкувания преди прилагането на  определените техники за тълкуване. Разбира се при прилагане метода на свободните асоциации, който се явява основна техника за тълкуване, Фройд установява съпротивата на пациентите пред усилията и необходимостта да се “прозре” скрития и завоалиран импулс, на който симптомите са заместител. Или казано с други думи – съновният елемент се свежда до това, че той не е осъществен, а замества нещо друго, неизвестно за сънувалия го. Тук стремежът чрез техниката на свободните асоциации към елементите да се предизвикат други заместители, от които да се отгатне, да се стигне до несъзнаваното. Така установяваме, че сънят като цяло е изопачен заместител на нещо друго, несъзнавано и че задачата на сънотълкуването е да открие това несъзнавано. От този извод произтичат няколко важни правила, които трябва да се съблюдават при тълкуването:

            1). Да не обръщаме внимание на онова, което сънят привидно ни говори, все едно дали е разбираемо или абсурдно, ясно или смътно, защото то в никакъв случай не е търсеното от нас несъзнавано;

            2). Да се ограничи работата до това към всеки съновен елемент да се събудят заместителни представи, без да се осмислят, без да се търси в тях нещо подходящо и без да ни е грижа до каква степен се отклоняват от елемента;

            3). Да изчакаме, докато скритото, търсено не съзнавано изникне от само себе си.

Сега съпротивата, на която се натъква тълкуването на съновиденията, Фройд определя като “цензура”, а арсенала от средства за цензуриране на латентните мисли (смекчаване, наподобяване, намекване, загатване, пропускане, смяна на акцентите и др.) той представя като процес на “преместване” и “сгъстяване”.  На цензура подлежат всички импулси, представи, мисли и въжделения, удовлетворяването на които е неприемливо и осъдително от социално - културна и морално гледна точка. Изопачаващата дейност на цензурата, осъществявана с помощта на преместването и сгъстяването, Фройд поставя в зависимост от скандалността и неприемливостта на подбудите и латентните мисли, както и от императивността на самата цензура в момента. Превръщането на латентната мисъл в манифестираното съдържание в съновиденията Фройд нарича “работа на съня”, а обратния път отрежда на “тълкуванието”, от което не се  нуждаят детските или онези съновидения при възрастните хора, където е налице очевидно превръщане на подбудите в халюцинаторни зрителни образи. “Работата на съня” се осъществява посредством три механизма или функции – тези на изместване, сгъстяване и превръщане. Допълнителните изменения чрез съновната работа в сънищата наричаме съновно изопачаване и точно то трябва да бъде отстранено от тълкувателната работа. 

* Това е една от първите теми, които силно ме заинтригуваха в психологията и разбира се, стана и първият текст, който публикувах с малки съкращения в "Психологически вестник" брой 1, (8) септември, 2003 г.



Тагове:   Фройд,


Гласувай:
0



1. анонимен - vanya ivanova
10.02.2010 12:19
tova e edinstveniqt psihoanalitik,filosof i sa6testvuval za men 4ovek,s nai smisleni razsajdeniq,varhu vsqka edna prilojena tema:)-haresva mi
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: renivelcheva
Категория: Технологии
Прочетен: 219282
Постинги: 56
Коментари: 137
Гласове: 2615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031