В пустинята на самотата ме пусни,                                                   24.04.2010г. ще видиш, песъчинките са моите сълзи. Неспирно името ти аз крещя – тишината само отговаря и мълча.   В дюните от спомени потъвам, за прегръдка ръце към теб огъвам. Като оазис жадувам да те срещна, но мираж ми казва, че посоката е грешна.   Откакто ти си тръгна, в мен остана тишина и усмивка да изтръгна, не ще се върне радостта.   На времето в изстиналите часове извикай в мен всички гласове – да се чуя в тишината, да те усетя с дълбочината   от чувствата в нас горещи, на парещите наши срещи – да изтръпвам пак от светлината за теб да съм единствена и свята.   Оглеждам се, но все те няма – мираж си ти и сянката на двама… В пустинята на самотата разговарям само с тишината.                                                                                               Автор: Рени Велчева  

Браво за стихотворението ти, изненадата ми бе в подбора на клипче и не за друго, а докато четях римите и ми звучеше тази песничка, признавам голям фен съм им (на Akcent), и на теб, знаеш, че те "следя"! Поздравления, дерзай!
Поздрави

Благодаря ти за обратната връзка, Джули. Бъди щастлива и благословена. Желая ти свежо и благодатно лято. Поздрави. Рени

Да ти се връща! Много ти благодаря!
Поздрави!

That's the best anwser of all time! JMHO